fbpx
Състоянието на гробищния парк в Бургас поставя на изпитание чувството на почит към мъртвите ни близки

Състоянието на гробищния парк в Бургас поставя на изпитание чувството на почит към мъртвите ни близки

Община Бургас се хвали с добрите си инфраструктурни проекти, при  които бе ремонтирана  централната градска част и някои от комплексите.

Но за един град и неговата управа се съди и от състоянието на гробищния парк, във който са погребани нашите близки.

Още през първия мандат бяхме свидетели на обещанието на кмета за изграждане на алеи, транспорт до по-отдалечените зони, поддръжка на инфраструктурата и редовно извозване на боклука от бургаските гробища.

Справка в днешно време показва, че нищо от това не се е случило: свърнеш ли от няколкото централни алеи се озоваваш сред купища боклуци. Хората се жалват, че имат чувството, че близките им сякаш  са захвърлени на бунището.

Опечалените, които поддържат гробовете на близките си са тези, които изграждат пътеките, поставят пейки и косят тревата и почистват треволяците. На места не може да се стигне до гробовете на покойниците- толкова непреодолимо гъста е растителността.

Положението става двойно по-трагично при лошо време, когато при дори слаб дъжд всичко бива превзето от кал и мръсотия.

През лятото положението също е трагично, тогава в борбата с треви,  бурени и боклуци, се включват и  комарите, която завършва с победа, но не наша. Тръгваш си омерзен, нахапан, дори и не стигнал до началната си цел, разказват бургазлии.

Без да си познавач на очи се набива липсата на достатъчно персонал в гробищния парк. Липсват хора, които да се грижат за чистотата, за поддръжката на парка, за облагородяването на зоните. Незнайно защо общинската администрация се умножава в геометрична прогресия, но „работни“ бройки не се разкриват.

В големите европейски градове гробищните паркове наистина са паркове, в които отиваш на разходка в миналото и спомените, за да отдадеш почит на починалите си близки.

В Бургас грозната действителност на битието ни се е прехвърлила и в царството на мъртвите с цялата си абсурдност и гротеска.

Което за пореден път говори за безмълвното  ни примирение пред нередностите и търпеливото свикване с грозното в живота.

Купуването и продаването на гласове е престъпление