fbpx
Българският манталитет

Българският манталитет

Манталитетът е съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество.

Замисляли ли сте  какво е прословутият български манталитет. Защо като индивидуалности сме блестящи учени, лекари, учители, бизнесмени-или просто невероятни личности и хора, а като народ сме пълна нула.

Допуснахме разруха, сякаш сме преживели 30 годишна гражданска война, но разрухата в мисленето ни е най-страшната последица за този криминален преход от тоталитарно към демократично общество.

Ако обобщим, ние се превърнахме в народ, който винаги и от всичко се оплаква,  защото българите винаги сме недоволни от нещо, но никога не се опитваме да го променим.

Българите сме завистливо племе. Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци.

Освен, че сме завистливи, сме и дупедавци. Обожаваме да се прехласваме пред Западното и Америка и доброволно им се поднасяме на тепсия, изпълнявайки желанията им!

Народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече.

Стигнахме до там да заклеймяваме героите си от учебниците, осъждайки ги като терористи и предатели, собственоръчно надявайки им примката на бесилото.

Избираме едни и същи корумпирани политици и после се чудим защо ни управляват кретени. Как да не, като ние сами го позволихме!

Някога силните, смели борци, се превърнаха в жалки подобия на отминалата си слава. Правим ли протести- дори не се доближаваме до истинския смисъл на думата?!

Когато се случи някаква световна криза, било то атентат или нещо друго, изиграваме ролята на съпричастност, после крещим, че за собствените ни кризи на никой не му пука. Един безспирен кръговрат на илюзия и замаскирани принципи.

Българите не си знаем правата. Ние сме онеправдани, но не знаем как сами да се защитаваме. Съчетано с болните амбиции, които ни обземат, си е направо пагубно.

Държавата ни не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен – пребори го, промени го, направи го по-добро. Но ние сме критични само във Фейсбук форумите.

Недоволстваме от политиците, но кога се надигнахме срещу тях като нация?! Има ли друг народ, който да продава най-ценното, гласа си, срещу 30 сребърника, бира и кебапчета?!

Осакатихме се душевно, погубихме патриотизма си, националното си съзнание, забравихме балканското си бунтарство, обезличихме се като народ!

А, народ ли сме?! Още П.Р. Славейков го е казал, в „близката“ 1875 година.

НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

„Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…“- Атанас Буров

Ако моята програма ви харесва, преференцията е 115, а бюлетината е №68!

Купуването и продаването на гласове е престъпление